Очарованието на „Приказки от Сиан“
Очарованието на „Приказки от Сиан“
Blog Article
Ето защо през целия път дотука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен:
Христина беше на годинки, но бе доста красива и сексапилна жена, а с тази къса рокля, направо…
Съгласен съм с предоставянето на личните ми данни. ОФИС ЦЕНТЪР
АГЕНТСКА МРЕЖА Станете част от нашата агентска мрежа и се възползвайте от предимствата й.
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви! Начало
— Ба… Али чауш… Да… Не! От горещината… — измънка замаяният Ковачев.
С годините докторът напълнява и става по-земен човек. Спектаклите в дома на Туркини вече не са му интересни, за разлика от парите и домашния комфорт.
Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.
Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.
.. въображението. Ако наблегнеш малко на еротичната част ще стане бомба! Надявам се да продължаваш да пишеш.
— Прегледах, но такъв не намерих — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат.
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, ??????? ?? ???? че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен: